Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2012 22:36 - Предколеден студ, пет стотинки и тролей.
Автор: thegirl Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1468 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 10.01.2013 18:32


                        Това ми се случи не отдавна.

Стоях на спирката в очакването на и без това закъсняващия тролей, а до мен чакаше възрастна жена, натоварена с платнени торби с покупки. Навън прехвъчаше злобно кристалчета сняг и духаше леден вятър. Чудех се как да покрия по-голяма част от главата си с шала. Шапката я бях забравила, а окъдния шал не си вършеше много успешно работата. Докато траеше неравната ми борба с жалкото подобие шал, към жената се присъедини друга и започнаха разговор. Аз тихичко се примирих, че ще загубя я ухо, я нос в този кучи студ и се заслушах.
- Няма го тролея още, така ли?
- Няма го, не е минавал. То кой ги знае, вървят когато им скимне. Аз чакам №3. Слязох малко да напазарувам, че горе карат само хляб и два то пъти седмично.
- Как е Дончо, какво става с него?
- Умря, месец ще му струваме идната неделя. Пак си поживя, 67 ги навърши.

Бях искренно изненадана от простичката примиреност с която тази жена съобщи на събеседницата за смърта на човек, за който предполагам бе съпруга и. Без следа от драма или повиг за съчувствие. Но това което ме изуми дори повече, беше това как другата жена прие новината.

- А, ами то 67 бива, за какво му е на човека повече, да се мъчи и теб да мъчи. С тая пенсия кой по-напред да гледаш, тебе ли, него ли. Отърва се той, ами сега ти ще теглиш.
Жените млъкнаха, а аз се сгуших в шала си и се замолих за по-бързото пристигане на тролея. На спирката се спряха две момичета. На висок глас, но не и на висок език, те обсъждаха някакво „непоравимо преебано палтенце”.
- И аз му викам на баща ми "Глей го тва на нищо не блъска". Викам му "Изгорих го с цигара, немоа го нося така.
-Пф да мноо ясно!
-Пък той вика нямали сме сега пари за ново и там някакви простотии. Абе ще ми даде той, няма къде да дотиде.
-Пф да мноо ясно!
Качиха се в едно такси и изчезнаха със снежната виелица. Аз вече бях почнала да губя надежда за тролея. Едната жена притеснено поглеждаше часовника си през 2 минути.
- Няма да дойде автобуса, а пък е последният за деня. Трябваше да мине преди 40 минути. Пеш ще тръгвам аз, че има час и половина нагоре. Дай боже се прибера по светло. Хайде, весело изкарване на празниците и със здраве.
Изрече тези думи, награби торбите си и се затътри. Чак товага забелязах, че носеше бастун. Тролея дойде. Другата жена на свой ред нарами торбите си и не без усилие се изкачи по стълбите. Контрольорката навъсено разгледа моята и след това картата на жената и рече:
-Госпожо тая карта е само до 16:00, а сега е 16:10. Трябва да си платите билетче.
По лицето на жената се изписа смесица от изумление и притеснение.
- Той тролея закъсня, аз за това.-измънка жената видимо засрамена.
- И аз какво да направя като бил закъснял или ще платите или слезте.- Сопна се котрольорката.
- Но, аз нямам. Ето вижте. Само 5 стотинки ми останаха- Каза жената и разтвори манистенто си протмоненце.
  Аз затършувах из джобовете, с надеждата да открия някави пари и да платя на тази жена билета, за да не се прибира сама в студът пеша, но безуспешно. От погледа на контрольорката стурше пренебрежение и незаитересованост.
- Хайде госпожо да не ви питам пак. Слизайте по-бързо, че гоним разписание.

Жената взе торбите.
-Весели празници все пак.-каза тя и слезе по стълбите на тролея. Вратата се хлопна след нея. И тролея тръгна да гони разписание.




Тагове:   студ,   тролей,   пари,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thegirl
Категория: Лични дневници
Прочетен: 25659
Постинги: 16
Коментари: 2
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31