Бял лист, син химикал, добре дошли в живота! Времето ви започва да тече сега!

Чакай те малко, този лист не е съвсем бял. Май е пожълтял и понамачкан, а и по него ясно личат петна от чужди пръсти. Не може ли да взема друг...? Не! Но защо? 
      Почвам да пиша! Химикалът ми прекъсва, после пуска повече мастило, размазва се и не се чете. Часовникът на стената забързва, нямам време. И пак пиша, а писецът попада върху отпечатък плъзва се и кривва в страни. Само грешки правя, а опитам ли да ги изтрия съсипвам и съседните думи. Часовникът тиктака бясно...стаята се променя аз съм вкъщи. Седя на кухненската маса и изгарям да напиша всичко правилно... чакай малко съвсем забравих за картофите във фурната. Изгорих картофите!!! А мислех, че им трябва още време...на мен ми трябва още време, защото тук някой въпроси не ги разбирам, а предния съм почти сигурна, че го обърках. Дали някой има списък с всички верни отговори и какво всъщност се случва, ако решиш всичко без грешка. Сигурно те чакат  на изхода от живота с шампанско или хубаво вино да празнуваш...Аз не бих отказала чаша вино сега...Нали казват, че любовта е като виното, първо горчива, а после сладка, или беше обратното? Не ме бива много в любовта или пък във виното. Него знам, че го обичам силно, бурно, такова което ти замайва главата, кара те да летиш, а на сутрината мразиш света! Точно като любовта! То чудесно си пасва с нея, със сложната, с хубавата или с липсата на такава.
     Чаша вино или две...за днес ми трябват две! А утре? Утре ставам, изхвърлям"тази грешка с картофите" измивам тавата и слагам да пека нови...какво да се прави,такъв е живота!