В случай, че нямате нито прозорец нито facebook ще ви кажа под секрет, че навън вали сняг.И то през януари? Срамота!
Шок паника и ужас предизвика това необичайно явление, както сред нищо не подозиращите обикновени граждани, така и сред отговорните за снегопочистването. И докато планинските курорти се превръщат в зимна приказка мечта на всеки скиор, то студентски град спокойно би могъл да се определи като зловеща симбиоза между "Сървайвър" , "Умирай трудно" и някой филм за какво се случва с оцелелите след края на света.
      Студентитът нарамил провизиите от "Фантастико" ,изпълнил обичайния списък за пазаруване гласящ "Най-евтиното или на промоция", бавно се влачи по заснежените тротоари, с надеждата този път портиерката да му отвори вместо да тършуват за пропуска 15 минути. Уви на входа на блока, както на входа на Ада е валидна фразата- "Надежда всяка тука оставете". Освен, че не отваря на премръзналия студент "любезната" дори настоява до погледне пропуска му, твърдейки, че никога до сега не го е виждала. Качвайки се в асансьора студентът внезапно става силно религиозен и се моли на всички богове, поне този път да ги няма съквартирантите, та да се наспи като хората и после да седне да учи.
      Коридорът ухае на кисело зеле, пържен лук и джибри, а чалгата в комбинирана с бой на тъпан гали ухото. И така студентът се прибира в стаята с облекчение откривайки, че е сам и доволно пали цигара на прозореца в чест на това. Блаженстсво! Телефонът извънява и измъква студента от етусиазираните му планове тази вечер да завърши курсовата работа и двете презентации, които е трябвало да предаде преди седмица. Явно нечии други съквартиранти също отсъстват. Новината за заформящия се купон го сгрява повече и от парното, и от двете му нелегални духални. Казва си "майната му на сесията" и докато прелива домашната 50 градусова ракия от тубата в  шише от минерална вода си обещава, че утре вече ще седне да учи. Но това обещание увисва във въздуха както висят от первазите на прозорците найлоновите торбички с храна играещи ролята на хладилници.
      Студентът поема към поредния купон, а навън тихо се сипе втория сняг върху боклуците по пътя и галено ги покрива с бяла пелена. В далечината блестят светлините на "Фантасико", а някъде свети горящ контейнер, докато снегът навява през липсващото уплътнение на прозорците.