Тази романтична захаросана представа за Коледа с която ни черпи американската култура, облечена с коледната пижама на еленчета, пухкави пантофи и червена шапка с пискюл, може да се окаже вгорчаваща празниците. И тук не говоря за коледния “shopping” който изяжда бюджета ни по-бързо от колкото ние изяждаме празничната вечеря. Не говоря за това, че се пръскат безбожни пари за безсмислени неща, нито пък, че често забравяме истинския смисъл на този празник и го превръщаме в това което ни е най-познато - ПРОДУКТ, за да правим това което умеем да правим най-добре - да консумираме. НЕ!

                Този път говоря за самотата, която може да се стовари върху теб, тъй непредвидено като лавината прегръща смъртоносно нещастните туристи в планината. Говоря за онова чувство на празнина което те обвзема, всеки пък когато видиш пазаруващи двойки под ръка, същото което те кара да се усмихваш горчиво, когато Коледния филм приключи с двама открили истинската любов на връх Коледа. Защото всеки който го е усещал знае, че единственото по-неподходящо време от Свети Валентин да си сам, това е Коледа...