В тъминината на празната стая миговете с теб изглеждат нереални. Във всепоглъщащия мрак образът ти се размива, избледнява и се слива в едно с димът на изгасената свещ. Единствено възглавницата до мен, единствено тази издайница ми припомня с далечния аромат на парфюма ти, че си бил тук до мен.
        Затварям очи и пак съм щастлива! Само за миг, отново щастлива. Отново си шепнем в мрака, толкова естествено и непринудено сякаш можем да правим това завинаги.Пак съм в прегръдките ти, пак си в сънищата ми...
        Ти навярно си ужасно далеч сега...но не си сам, защото всеки път когато си тръгнеш, с теб си тръгва и част от моето сърце.