Приказка с край...доста песимистично и все пак плашещо актуално определение на завършването на гимназията. Пет години се изнизват като миг! Неусетно си преминал изпитанията да си извадиш пищова и да препишеш незабелязано, развалил си магиите на изненадващото изпитване, овладял си спането в разнообразни пози, ядене във всяка секунда в която учителя не те гледа, дори си постигнал непосилното ставане в безобразно ранен час. Някак си, непонятно дори и за теб, си успял да сътвориш болест за всяко твое отсъствие, както и да препишеш от другарчето на разстояние 7 чина от теб. Пет години си живял в малкото омагьосано кралство на твоя клас. Делили сте всичко и добро и лошо, мразили сте се и сте се обичали, и когато последния звънец развали магията която ви е задържала заедно, тогава когато звънецът ви събуди за реалността откриваш значението на клишираната фраза "Оценяваш нещо чак когато го загубиш"

      Бленувания ден е настъпил, само че наместо в края на пътуването да те чака златната ябълка, там те чака суровата действителност. Там битките ще ги водиш сам, а не в отбор от 20 както си свикнал и проклятията за разваляне ще са много повече, и чудовищата които трябва да надвиеш ще се множат. Но това не бива да те плаши! Погледни назад и ще разбереш, че в крайна сметка се помнят хубавите мигове...лошите избледняват и се губят сред моментите които са те накарали да се усмихнеш. Така ще е след всяко изпитание и занапред, само не трябва да губиш тази твоя способност- да помниш доброто и да забравяш лошото. И, ако трябва приказката да има край то нека той да е щастлив.
На добър час випуск 2013!